Кърджали е разположен в сърцето на Източно-родопския планински масив, на двата бряга на древната река Арда. Градът се намира на 259 км. от София и на 100 км от Пловдив. Кърджали е на 50 километра разстояние от град Хасково и на около 15 километра от древния град Перперикон. През Кърджали минава Паневропейския транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до Република Гърция ще стане само 57 км. Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по ж.п. линии. Съществува и оборудвана летищна площадка. Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота. Земята тук крие огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато. В това китно кътче на страната са запазени ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, на вековен бял бор, синя хвойна, пърнар. В ландшафта на областта могат да се срещнат някой от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България.
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.
Дяволския мост (на турски: Şeytan Köprüsü) е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино близо до село Дядовци.
Мостът е построен в началото на 16-ти век по заповед и желание на султан Селим I-ви, като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска тракия и Егейско море. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
На 24 февруари 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата. До моста може да се достигне по черен път с автомобил.
Татул е планинско село в Южна България, Родопите. То се намира в община Момчилград, Област Кърджали.
На по-малко от километър от селото се намира скално светилище, съставено от различни изсичания. Скала – брекчия във формата на пирамида съдържа два саркофага, жертвеници, улеи, ниши и стъпала. На върха й се намира скална гробница с яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива, замазана с водонепроницаем хоросан през римската епоха. Последните разкопки откриват под пирамидата постройка от дялани камъни, към която води парадно стълбище. Според археолога Николай Овчаров в светилището се намира гробът на митичния певец Орфей, но това е твърде спорна хипотеза. В момента светилището в Татул е един спорен археологически обект. Това не пречи той да е масово посещаван от туристи.
Тракийско светилище Пещера Утроба датира от XI – Х в. пр.н.е. Храма се намира близо до с. Ненково в местността „Тангардък кая“, на около 20 km северозападно от град Кърджали. Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е бил допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва.
Височината на отвора е 3 m, ширината 2,5 m, а дълбочина около 22 m. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В горната част на пещерата има пукнатина, през която за няколко минути всеки ден в 12 часа влиза слънчев лъч. В деня на пролетното равноденствие, слънчевият лъч се уголемява и влиза точно в дупката на олтара, като се задържа потрепвайки няколко минути. Действието олицетворява оплождане, свещеният брак между скалата и Слънцето, възраждането на живота. До момента това е единствената открита подобна пещера в света.
Скалният феномен, наречен Каменна сватба, се намира до село Зимзелен, на няколко километра източно от Кърджали. Скалните образувания се простират на площ от около 40 декара и представляват наистина красива гледка.
Подобно на Скалните гъби до село Бели пласт, и тук причина за чудноватите форми е природата. Преди десетки милиони години в следствие на подводна вулканична дейност са се образували скалите – риолитови туфи. По-късно, след като морето се оттеглило, скалите били изложени на въздействието на дъжда, вятъра и слънцето и тези стихии оформили днешните им форми. Различни минерали в скалата са причина и за разнообразните цветове и нюанси.
Името на скалната група – Каменна сватба – е дадено заради няколко скални къса, оформящи една група, която, с извесно въображение, може да се оприличи на група хора. За този феномен са известни две легенди. Според първата сватбарите и младоженците били вкаменени от Бог, защото свекърът го ядосал с нечестивите си помисли към младата булка.
Втората легенда гласи, че имало старо народно поверие, че лицето на булката не трябвало да се вижда по време на сватбата. Но духнал силен вятър, отвял булото и лицето на младата жена било видяно от всички. За наказание природните сили наказали всички присъстващи и ги вкаменили.
Каменните гъби е скален феномен край село Бели пласт в България, по пътя между Хасково и Кърджали. Те са високи около 2,5 метра. Площта на 3 хектара е обявена за природен ресурс на 13 май 1974 г. по законопроект №РД-552 на Министерството на околната среда и водите. В района могат да се наблюдават интересни видове птици: орел с къси крака, египетски лешояд, червеногуша лястовица, черногуша каймак и др.
Орлови Скали е тракийско светилище, намиращо се на около 2 км от Ардино и на около 30 км югозападно от град Кърджали.Този паметник на древнотракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. На недостъпно място в скалите са издълбани от човешка ръка повече от 100 скални ниши (понастоящем са 97, другите 3 са вече разрушени) – некрополи с трапецовидна форма. Дълбочината им е между 8 и 12 см. Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера. Били са с култово предназначение като в тях са поставяни култови съдове при тържества. Някои археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите, че това светилище датира от 5-4 век преди новата ера. Възможно е и нишите да са скални гробници-урни, където траките са поставяли праха на умрелите. Орлови скали са обявени за природна забележителност. По-голямата част от пътя е достъпна за високопроходими автомобили, а останалата част се изминава пеша.
„Свети Йоан Продром“ е български православен манастир, разположен на десния бряг на река Арда в град Кърджали (квартал Веселчане).
Той е бил част от средновековен манастирски комплекс основан през VI – VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. След неговото създаване, той станал център на християнството в Източните Родопи. От археологическите разкопки е известно, че съществуват няколко последователно строени църкви. Те са с типично византийски стил, със силно атонско влияние. Манастирът е бил средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос.
Руините на манастира са открити още през 30-те години от местни любители на историческото ни минало. Дълги години руините остават непроучени до 1962 г., когато са открити и други части от останките на манастира. Реставрацията протича от 1998 до 2000 година, ръководена от проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова.
Регионалният исторически музей в Кърджали съществува от 1963 година.
Разположен е в старинна триетажна сграда, архитектурен паметник на културата, построена в началото на 1920-те години и първоначално предвидена за мюсолманско духовно училище. В началото на 1980-те сградата е адаптирана за музейни цели по проект на архитект Елена Кондева.
Музеят съдържа над 45 хиляди експоната, проследяващи живота в Източните Родопи от най-дълбока древност до началото на 20 век,[1] събрани в три колекции, тематично обособени в отдели „Археология“, „Природа“, „Етнография“. Към регионалния музей функционира и художествената галерия „Станка Димитрова“, която се помещава в сградата на някогашен конак.
Бутиков хотел Бехи
ул. Георги Кондолов 12
6600 Кърджали
България
Tel.: +359 (0)361 88 2 88
Fax: +359 (0)361 88 2 88
hotelbehi@firma-behi.com